Паметници на културата
Сградите, които са паметници на културата, са под опеката на Министерството на културата и разпореждането с тях не е подчинено единствено на ЗУТ.
Ремонтните дейности при тези сгради, трябва да отговорят на изискването за максимално запазване на архитектурната идентичност, а проектите за тях, да се съгласуват с Института за паметниците на културата. За постигането на критерия за минимален обем на интервенциите върху оригиналната конструкция се изисква събирането на максимално много информация относно геометричните размери на сградата и конструктивните и елементи, химични и физико-механични свойства на градивните материали, въздействия на които е изложена сградата, предишни ремонтни дейности, видове, големина и причинители на текущите повреди и други. Анализа на събраната информация може да включва компютърни 3D модели с разпределение на пукнатините и изчислителни сеизмични проверки. Целта на крайният резултат е постигането на търсените резултати с минимално количество интервенции само в критичните точки на сградата. Добрият анализ не е евтино начинание, но реално би могъл да намали драстично цената за ремонта със значително намаляване обема на ремонтните дейности.
Съществуват модерни способи позволяващи минимални интервенции незасягащи външният вид на фасадните елементи или на цялата сграда, когато това се изисква.
Бавното одобряване на Подробните устройствени планове, визите за проектиране и самите проекти, отказват инвеститорите от покупка на сгради, които са обявени за паметници на културата.
В момента сроковете за одобряване на инвестиционни проекти за сгради, които представляват ценности, официално са 4 месеца, но реално се разтягат до близо година, понякога и повече.
Ако притежавате сграда културна ценност и направите проект, той трябва да се съгласува в Националния институт за недвижимо културно наследство и в Министерството на културата. Експертите в министерството, които подготвят становища за цяла България, са едва трима.
Министерството на културата подготвя промени в Закона за културното наследство. Целта е да бъдат съкратени сроковете за съгласуване на проектите, както и да се облекчат административните процедури в системата на културно-историческото наследство.
Обмислят се възможности чрез дигитализация на техния архив съгласуването да бъде и децентрализирано – да могат да се открият звена в големите градове като Пловдив, Варна, Велико Търново, за да могат на място да се съгласуват контактните зони или груповите паметници. Така значително ще се ускори процедурата по съгласуване.
Заради липсата на режими (за опазване и съхранение на сгради паметници на културата – бел. ред.) собствениците се съобразяват единствено с условията на общия устройствен план в съответния град.
В гр. Пловдив към днешна дата има 770 сгради, които са със статут „паметник на културата“.
