15 въпроса за еврозоната: евро, лев и реалните ефекти

Може ли България да влезе в еврозоната в правителство в оставка?

• Да. Еврозоната не зависи от това дали кабинетът е редовен, служебен или в оставка. Правителство в оставка или служебно правителство има същите международни задължения – то не може едностранно да спре процеса на влизане в еврозоната. Вътрешните кризи не отменят поетите ангажименти към партньорите от ЕС. На този етап евроизацията вече не зависи лично от политиците и техните идеологии. Самото членство в еврозоната намалява риска от политически произвол, като ограничава възможността новото правителство да променя правилата едностранно.

Трябва ли да сменям IBAN, когато минем на евро?

• IBAN-ът не се сменя с въвеждането на еврото – сменя се само валутата по сметката. Всички сметки в лева се превръщат автоматично в сметки в евро по курса 1 EUR = 1,95583 BGN, без заявления и без такса за самото превалутиране.

Трябва ли да подписвам нов трудов договор заради еврото?

• Не. Договорът не се променя само заради валутата. Смяната на лева с евро не анулира трудовите договори. Сумите в лева по всякакви действащи договори се превеждат служебно в евро по фиксирания курс – курса 1 EUR = 1,95583 BGN. Нов договор или анекс имат смисъл единствено ако се променят условията – длъжност, работно време и др. Но не и когато се сменя валутата.

Каква ще бъде инфлацията в евро?

• Няма „специална“ инфлация е евро. Движението на цените в евро ще е почти същото, както би било в лева. Смяната на валутата може да даде малък и еднократен ефект – до около половин процент в годината на въвеждането. След това инфлацията зависи не от еврото, а от фактори, които важат и в момента – конкуренция, регулации, данъци и др. Про свободен пазар няма политик, който може да ви гарантира нива на цените, нито в левове, нито в евро.

Какво да правя с кеша в левове?

• Не бързайте. Внесете или обменете левовете спокойно до шест месеца след 1 януари 2026г. Няма смисъл да харчите кеша в левове само защото идва еврото. Можете да внесете левовете по банкова сметка, която вече е трансформирана в евро, и левовете ще бъдат превърнати в евро по фиксирания курс. Или да ги обмените в брой в банките без такса (за период от шест месеца.) След това БНБ ще продължи да обменя националните банкноти за евро безсрочно.

Ще скочи ли държавния дълг заради еврото?

• Ако скочи, няма да е заради еврото. Дългът расте, когато години наред има бюджетен дефицит. Държавният дълг е резултат от поредица бюджети, в които правителството харчи повече от приходите, независимо дали са в левове или в евро. Приемането на еврото не задължава България да харчи повече, нито да поема чужди дългове. В еврозоната има и силно задлъжнели, и силно дисциплинирани държави. Разликата идва от вътрешната бюджетна политика. Еврото не променя фундаменталната нужда от разумен и балансиран бюджет, за да има предвидима бизнес среда.

Кой определя данъците в еврозоната?

• Националните парламенти. Всяка държава определя публичните си разходи и как ще ги финансира. Рисковете от неразумен и вреден бюджет не изчезват в еврозоната. Елиминирани са част от най-катастрофалните сценарии, включително на български политици да им хрумне да покрият дефицита с печатане на пари. Но българските политици и техните избиратели продължават да носят отговорност за размера на публичните разходи. Прекомерните разходи създават риск от по-високи данъчни ставки и най-вече риск от големи дефицити и нарастващ дълг.

Какво става със спестяванията и депозитите ми в лева?

• Превръщат се автоматично в евро по фиксирания курс. Спестовните сметки и депозитите в левове не се зануляват. Балансите по тях се превръщат служебно в евро по курса 1 EUR = 1,95583 BGN, бе да подавате заявления и без такса за самото превалутиране. Сроковете и лихвените проценти по депозитите остават според договорите – сменя се само валутата, не условията на продукта.

Губим ли защитата на валутния борд?

• Разделяме се с борда, но го заменяме в още по-силна защита. Валутният борд ни пази от вредни решения на нашите политици. Но бордът е национален закон и може да бъде отменен от същите мнозинства, които трябва да го пазят. Това може да стане от лоши намерения или от чиста глупост. В евро зоната най-крайните сценарии (отмяна на борда и хиперинфлация) изчезват от арсенала на българските политици. Но остава необходимостта да ограничим държавата с фискални правила, каквито не може да ни осигурят нито бордът само по себе си, нито еврозоната.

Ще ми се вдигне ли вноската по кредита заради еврото?

• Не. Лихвата не може да се вдигне само заради валутата. Смяната на лева с евро не е основание банката да повиши лихвата. Кредитът се превръща от левов в евров по фиксирания курс, а договорената лихва не може да се пипа едностранно с аргумент „евро“. Ако вноската ви се промени в даден момент, причината е в базовия индекс (чрез който се формират плаващите лихви) или друга клауза по договора, а не в самото въвеждане на еврото.

Защо е по-добре да плащам с карта в първите седмици с евро?

• В първите седмици най-честите проблеми няма да са шокови цени, а дребни неща, например грешно ресто, спор за закръгляване, сгрешена сума на касата. Плащането с карта (дори за малки суми) елиминира почти целия риск около рестото ви и оставя следа (транзакция в приложението) за по-лесно оспорване. Най-разумно е да ползвате винаги карта, когато може, а кеш само по изключение.

Ще поеме ли България дълговете на други страни в еврозоната?

• Не. Има общи механизми за финансова подкрепа под формата на заеми, а не споделяне или прехвърляне на дълг. В договорите на ЕС има принцип, че една държава не отговаря автоматично за задълженията на друга. В еврозоната има общи механизми за финансова помощ под формата на заеми. Тези заеми се отпускат при строги условия, като целта е да се възстанови финансовата стабилност в страната получател. Тоест може да има участие в общи решения и ангажименти по механизми за стабилност, но това не е прехвърляне на чуждия върху България.

По-изгодно ли е обменим левовете в евро след 1 януари вместо преди?

• Да. След въвеждането има безплатен обмен в банки по официалния курс. От 1 януари до 30 юни банките ще обменят левове безплатно по официалния курс 1,95583. За суми над 30 000 лв. на една транзакция е нужна заявка три работни дни по-рано. В населени места без банка това може да стане в пощата (с лимит до 10 000 лв. на ден на човек). БНБ ще обмяна левове безплатно и без срок. Ако левовият кеш не ви трябва преди 1 януари, най-разумно е да го обмените след 1 януари. Ако сумата е голяма, помислете дали да не я внесете по сметка още преди 1 януари (ще се превалутира автоматично).